В неделя – 17 март, православните християни честват Сирни Заговезни. Празникът, известен и като Прошка, Сирница, се отбелязва точно 7 седмици преди Великден в неделя и една седмица след Месни Заговезни.
Сирни Заговезни трае една седмица, през която се спазват определени обреди и обичаи. Празникът поставя началото на най-дългия пост през годината – Великият пост.
Според народната традиция това е и празникът, който бележи границата между зимата и пролетта.
.
Традициите на празника бяха спазени и в Босилеградска община. Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Много семейства запалиха огнъове със слама. Възрастни и деца изпълниха дворове и улици, въртейки тнр.оратници. Огньове се плаят за да прогоним злото и зимата и се прескачат ритуално за здраве.
Трапезата на Сирни Заговезни включва кисело мляко и сирене – задължително баница със сирене или праз, яйца, обредна пита, бяла халва, печени ябълки.
След приключване на празничната вечеря на Прошка, идва ред на Хамкане с халва или яйце. Те се връзват на дълъг конец и децата трябва да хванат с уста, без да използват ръце. Дори допирането със зъби до яйцето е добър знак, защото означава, че ще се радвате на добро здраве през предстоящата година. На този ден се припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви“.
“Искам прошка, давам прошка!” Искането на прошка е характерно за празника. Традицията повелява по-младите да обикалят по-старите членове на семейството и да искат прошка: “Прощавай, прости!”. Прошка символизира християнското милосърдие и прошка от кръста от Голгота. Но в днешно време става дума за уважение, любов и почит към близките хора. На добро здраве през предстоящата година.
НРТВ-БОСИЛЕГРАД
Коментирай първи