След пауза от две години поради пандемията от ковид 19, днес се проведе Международният събор ,,Славчето’’, на граничната бразда между България и Сърбия.
Организатори на братската среща са общините Босилеград и Трекляно, а домакин на тазгодишния събор беше Трекляно. Срещата бе открита с интонирането на химните и издигането на националните флагове на Сърбия и България. След това кметовете на общините, Владимир Захариев и Радко Петрунов и посланика на Р.Сърбия в Р.България Желько Йович произнесоха поздравителни слова.
„Събитията в света се променят на ежедневно ниво, но ние сме планинци, свикнали с тешки времена и сигурен съм, че ще отцелеем. Това събитие е пример на цяла Европа, че сме едно цяло и че държавните граници само разделят хората. Днес с песните и танците символично ще премахнем границата“, заяви кмета на община Трекляно, Радко Петрунов.
„Toва е много емоционален момент за мен, като посланик, да видя усмихнати и прегърнати хора от двете страни – една, в която съм роден и обичам я най-много на света и друга, в която живея със семейството си и където имам много приятели. Връзката между българския и сърбския народ е неразривна и ние имаме общо бъдеще“, каза сърбския посланик в Р.България Желько Йович.
„Да забравим всичко лошо и винаги да бъдем едно като днес“, бе посланието на босилеградския кмет Владимир Захариев. Както поясни, на срещата с посланика Йович са говорили за организиране на бизнес форум в София в септември на който ще вземе участие нашата община, за откриване на нов граничен пункт на месността Славчето и за финансова помощ за обновяване на черквата и килийното училище в с.Извор.
В рамките на културната програма участие взеха босилеградските танцови състави към Културния център „Босилеград” и Спортното дружество „Младост”, както и танцьори и певци от Кюстендил.
За веселото настроение на съборяните се погрижиха механджии от Босилеград и Кюстендил, които от димящите си скари предлагаха вкусни бългаски кебапчета, сръбски плескавици и студена бира. На препълнените пъстри сергии имаше за всекиго по нещо – занаятчийски изделия, дрехи, пердета, пластмасови изделия, килими, мебели и др.
Събора се е провеждал още по време на турското робство, когато някога на това място е имало църква, която сетне била опожарена. По-късно, по време на СФРЮ, до 1989 г., братската среща на българите от двете страни на границата, се е провеждала всяка последна събота на месец юни. През деведесетте години събора бе временно прекъснат, а подновен е през 2005. От тогава на това красиво място се отново срещат роднини, близки и приятели от двете страни, създават се нови познанства и приятелства…
Съборът на Славчето е една изключително красива традиция, която ни доставя удоволствие и наслада и която със сигурност трябва да съхраним за бъдещите поколения.
НРТВ-Босилеград
Коментирай първи