Кръгла маса ”Служебна употреба на езика и писмото на националните малцинства” в Босилеград

Босилеград бе домакин на кръгла маса,  на тема „Служебна употреба на езика и писмото на националните малцинства” в организация на Мисията за сигурност и сътрудничество в Европа ( ОЕБС). Срещата, която по  думите на организиторите бе своебразно обучение за представителите на Българският национален съвет на българите в Сърбия  събра председателите на комисиите за служебна употреба на езика и писмото, образование и информиране, както и представители на общинската администрация. 

В уводната си реч, председателя на БНМ, Стефан Стойков  изтъкна направеното  на практика в сферата на служебната употреба на езика и писмото, издаваннето на официлани документи на майчин български език, поставянето на табели с имената на населеи места освен на сръбски и на български език. Стойков подчерта необходимостта от изработване на Стратегии за четирите области, в които НС има правомощия. Тя би могла да се изработи до края на тази година, с подкрепата на Мисията на ОЕБС. Той подчерта, че служебната употреба на езика и писмото, освен в общ.Босилеград успешно се прилага и в общините Цариброд, три населени места в Панчево и шест села в  Бабушница. 

Севетничката, отговаряща за въпросите на националните малцинства при Мисията на ОЕБС, Милица Родич, която бе модератор на срещата  каза, че  въпросната тема е най-предизвикателната в работата на всички Национални съвети. Осъществяването на това право  не е отговорност единствено на НС, но и на много други институции и има своя правна рамка. 

Методи Чипев, председател на комисията за образование при НС подчерта непрекъснатото действие и полагане на грижи да подобрим правата касаещи образованието. Според оценка на председателката на комисията за информиране, Александра Димитрова, междуинституционалната писана комуникация на местно ниво би могла да се повдигне на по-високо равнище, с въвеждане на официална коренспонденция на двата езика( сръбски и български език).

Засегнати бяха въпроси относо правото  на лично име, изписването на фамилното име в регистъра съгласно българската парвописна норма, право на употреба  на майчин език и писмо  в правосъдната система, общинската администрация, публикуването на докумети на роден език. 

В заключение бе посочена необходимостта от общи усилия, инициативност  и воля на преставителите на малцинството  и на НС, при което Националният съвет играе ролята да представя  и  стимулира малцинствените права, а  гражданите да  бъдат напълно информирани за правата си  и съвсем естествено да  ги ползват. 

НРТВ-БОСИЛЕГРАД

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*